От две – три години забелязвам, че когато пътувам , моментите на заминаване и пристигане са наситени с „изказвания“ на моята котка Ани. Когато се суетя при приготвяне на багажа, тя непрекъснато се пречка. Ту „каца“ върху сгънатите дрехи, ту наднича от раницата, категорично настанена в нея. Когато се връщам от път, ми се „кара“ поне половин час, дори да се опитвам да се подмажа с храна. 

Е, последния път така ме гледаше, че я снимах. Беше едновременно много смешна и трогателна. Случайно или не .... не знам, окото на обектива е уловило надписа “CHOICE”. И да, направих избор – тръгнах. Случайно или не, в личната ми анализа по това време излезе означаващото „изгубена“, чийто дискурс винаги ми е убягвал. И от изгубена сама по себе си, видях, че мога да съм изгубена за някой друг.  Поглеждам отново снимката, ама разбира се, колко очевидно, оттам ме гледаха очите на едно коте, за  което аз ще бъда изгубена. 

Неведоми са пътищата на несъзнаваното и какъв преводач е окото на обектива!

Автор - текст: Любов Лукарева

Фотография: Любов Лукарева