МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ

По своя път в нощта тя спря,

в крилете си събрала цветовете ѝ

и нежността на май.

Застина, вслушана във гласовете ни

под покрива на младата асма.

А някъде, отдолу, под нозете ни,

незабелязано провираше се той.

Видяхме го едва когато, 

навлезе в светлото петно на разговора безпредметен

и твърде убеден, пое нагоре, по бялата пътека,

във края на която беше тя.

И времето за нас, в очакване нетърпеливо

(как срещата им ще премине), замря.

По своя път в нощта той спря,

докосвайки с очи крилете ѝ.

И тутакси се сви от страх,

очаквайки плесницата ѝ бърза.

Но тя остана там, където беше.

Тогава той, извивайки се с тяло,

наляво първо, после и надясно

обсипа двете ѝ криле 

с целувки сладостно-протяжни.

Препърхваше накратко тя,

прегръщаше го с допира ефирен на своите крила.

Нощта се спъна, и замря.

И вдъхновено, 

зае се със задача артистична -

във своята палитра от нощни цветове,    

да смеси кадифените криле,

с окраска на кафе и мляко

с гланца фин от мляко и кафе

на неговото тяло и обвивка.

Останаха прегърнати така.

Оставиха нощта да поработи

и нас оставиха да поломотим 

дали е междувидова любов,

и други свързани с това въпроси.

Той тръгна пръв, докрая джентълмен,

не чакайки да бъде изоставен.

С рогца надолу устремен,

понесъл тежката си крепост,

оставящ сребърна пътека по своя път,

надолу и надолу в нощта.

Тя дълго постоя сама, 

загледана в небето звездно,

додето влажните целувки изсъхнат по крилете ѝ.

Накрая отлетя,

нагоре и нагоре в нощта.

Автор-текст: Александра Иванова

Фотография: Александра Иванова