ПРИКАЗКАТА....

Искам да ви разкажа една приказка. Българска приказка. Приказката за нишката. В нея се разказва как, като се роди дете на белия свят, една баба хваща лъч от слънцето, дръпва го надолу и го подава на друга баба. Тая, втората, щом го поеме започва да усуква различни цветове в лъча светлина и да го преприда през вретеното си.

Червено от огъня за здраве, синьо- от небето, за да е волно сърцето, черно- от нощта, за мъка и сълзи, зелено- от гората, да се държи душата за корена си... На всяка душа бабата вприда от всичко. За всяка душа различно. На някой сложи повече червено, та страстта му за живот си личи от далече. На някой му дойде в повече черното, та има повече сълзи да изплаче във времето си. На друг му дойде в повечко синьото, да кажеш ще пътува повече, свят ще види, добре ще му е. Но семейство няма да има, и няма да има при кой да се прибере. Тия със зеленото в повече все ги дърпа към земята, към полето, към работата, към родината... Като походи що походи човешката душа по земята, втората баба подава вече шарената нишка светлина на третата. А тя, с една голяма ножица, рязва нишката от вретеното. Слънцето дърпа при себе си лъча светлина, а останалата на вретеното нишка разказва за живота на човека....

Автор - текст: Доника Боримечкова-Балабанова

Фотография: Доника Боримечкова-Балабанова