Да бъда сред природата е едно от удоволствията, към които се стремя в свободното си време. Удовлетворяващото й въздействие, което откривам не е от скоро. То обаче попълни себе си, преоткри за мен нови смисли, когато започнах да снимам. Погледът през обектива постепенно преся обектите, които събирах в рамка и разкри за мен очакването, вълнението, търсенето, наблюдението и въодушевлението от срещата с птиците.
Снимката, за която искам да говоря е отражение не на знания и приложения за фокус, бленда, скорост на затвора, композиция, исо и пр., а отпечатък-запис от среща с гривеста чапла-защитен вид в защитена територия. Пътуването, вглеждането в тръстиката, храстите, тревата и дърветата, погледът нагоре, затаяването на дъха, за да дам възможност на слуха за птичия звук, пляскането на криле и срещата с това, което търся, попълва потребност за изживяване на неочакваното запечатване, улавяне на този момент, който става моето сегашно завинаги. Срещата с дивия свят ми помага да отсея, проясня и напасна ритъма си за живот-преминало, предстоящо или сегашно. Това, от което се водя е желанието за проявление на собствената композиция-композирането като проекция на вътрешно изображение, пречупено през лещата на времето.
Птици от защитен вид откривам все по-рядко. Върху табелите указващи видовете и местообитанията има десетки следи от патрони на бракониери. Не отстрелваме ли точно това, което векове наред е почитано и пазено, акумулиращо смисъл и идентичност? В наслоените през вековете разбирания и вярвания, утаени през призмата на лично сбъдване, се открива осмисляне за присъствието на птиците- митологията, фолклорът, културните наследства и вярвания, говорят и разказват за птицата-предтеча, тотем, възраждащата се от пепелта, носителката на мъдростта, недостижимата от смъртност, духовни победи и достижение, обновяване и прераждане, носителка и огласителка на началност, цикличност, въжделение и небе.
В някои антични поезии птицата се среща и като символ на неизреченото слово. При фотографирането на птици откривам естественото продължение от същото мое такова.
Фотографирането на птици се оглежда и в силното ми желание те да бъдат запазени, съхранявайки почитание, осмисляне, вярване и достижение за свят. И ако неизреченото слово провокира избор между събиране и разпад, можем ли да поемем отговорността за избора на едно от двете?
Автор-текст: Даниела Градева
Фотография: Даниела Градева
