Опознаването на света чрез играта и приключенията бе особено вълнуващ период през детството ми. За съжаление, обаче това остана някъде назад във времето.

Докато преди години си направихме подарък - за семейството - фотоапарат.

С фотографията преоткрих духа и вълнението за приключенстване.

Лятна утрин, призори. Потеглих на път с моето момиче - със силна мотивация и предчувствие за откриване и заснемане на диви животни, и птици, в непосещавани досега места. Фотографската техника бе в автомобила. Едва излезли от града, по път без движение и хорско присъствие, на метри пред нас, преминаха в бяг стадо сърни. Скоростта, която пъддържах не беше висока и успях да натисна педала за спиране.

Срещата за мен беше като на забавен кадър от филм. Невероятността на подобно случване, близостта му, внушаваха мисъл за нереалност. Без предварителна нагласа за бърза реакция, взех фотоапарата и направих снимка на няколко от сърните. Дълъг-кратък момент на взиране едни в други. Тази среща помня и до днес.

Рискът от сблъсък с диви животни на пътя, както и страха от последиците, често може да отвори място за страдание, а заставането зад обектива и фотографирането ми позволиха да отдам вниманието и насочеността си на вълнението от срещата с тях-препратка от стари приключенски истории прочетени в книгите, изиграни в игрите.

Да търся приключението, да го намирам и да го изживявам, днес прави пътуванията ми вълнуващи. 

Фотографията ми позволи да обособя себе си от ежедневието, често комплекс от справяне с трудности и характерна метавиталност. А фотографирането на изживяно приключение пази спомена за осъщественост.

Автор-текст: Христо Григоров

Фотография: Христо Григоров