Дълго време не проявявах интерес да обработвам фотографиите си. На първата среща „Фотография и психоанализа” ми зададоха такъв въпрос; отговаряйки, с изненада установих, че не само нямам желание, но и имам съпротива срещу това, сякаш се страхувам да не разваля запечатания момент, да не наруша автентичността на получилата се снимка. 

Постепенно научих някои „приемливи” за мен техники, главно около кадрирането на снимката и осветлението, които й придават по-голяма яснота и изразителност. Новите умения ме радваха, но не ме увличаха. До миналото лято, когато, експериментирайки с познати и непознати възможности на обработващата програма, случайно попаднах на нов, неподозиран резултат: не просто по-различна от първоначалната снимка, а едно съвсем различно изображение - неповторима композиция от форми и цвят със собствена естетическа стойност. Снимката - защото това, което виждате, е снимка - не просто беше променена, тя беше преобразена. Обработката се беше превърнала в изработка, а техническата процедура – в съзидателен процес. 

Оттогава не спирам да експериментирам с откритието си, въодушевена от трансформацията на видимото и невидимото, завладяна от възнаграждаващото се очакване на това, което се появява от играта с осветеността на фотографското изображение. 

Автор-текст: Катя Стойчева

Фотография: Катя Стойчева