Sample Sidebar Module

This is a sample module published to the sidebar_top position, using the -sidebar module class suffix. There is also a sidebar_bottom position below the menu.

Sample Sidebar Module

This is a sample module published to the sidebar_bottom position, using the -sidebar module class suffix. There is also a sidebar_top position below the search.
Снимката, за която искам да говоря

 

Август месец в „уж“ празната столица, „уж“ отпускарски сезон, „уж“ никой не го интересува… Над 300 човека, хванати за ръце, спират движението на бул. България в двете посоки…

„Уж“ нямаме мнение и „уж“ ни няма изобщо…

Август месец. Гореща делнична сутрин. Кварталът, в който моето семейство и стотици други хора са избрали да живеят, осъмва със заградена част от улица и градинка. Собственикът на имота, мастит инвеститор решава, че е време да започне активно да пробутва намерението си да унищожи градинката, да съсипе цял квартал, да потъпче мнението на хората, да заличи човешките права на живущите, построявайки на това малко правоъгълниче 43 етажен небостъргач…

Ей, така.. грубо, брутално, инвазивно…

Градинка през която преминаваме, за да стигнем до спирката на автобуса. Малката зелена площ в която играят деца, разхождат се кучета, в която има около 20 дървета, в чийто клони скача катерица, живеят няколко синигера, нощно време се чува и чухал, под сянката на които се скриваме понякога в летните жеги.. Градинката, в която когато дойдох да живея на това място, преди 18 години, малките борчета бяха колкото мен, сега са големи, пораснахме заедно…

Няколко сутрини по-късно.. Август месец. Събота сутрин. Багери разрушават улицата, по която над 10 години излизаме от квартала, минаваща покрай същата тази градинка, чийто дървета като видя от булеварда знам, че съм у дома… За същата тази градинка, за която чух различни разкази, научих кой е засадил дърветата в нея, кой е играл на някогашната поляна, когато не е имало улица, когато е имало няколко къщи, не е имало и квартал.. Чух разкази за едно време, в което хората са засаждали дървета, за да има къде да играят внуците им… 

Малката градинка, която ни събра, запозна и сприятели. Същата градинка и същите дървета, заради които над 300 човека се хванаха за ръце и застанаха пред преминаващите коли и трамваи. Млади и възрастни, родители с колички, деца с колела и тортинетки, стопани с кучета, възрастни с придружители…

И колкото и да се опитват да ни пречупят, да прегазят човешките ни права, да разрушат онова, което е било изградено и съхранено с любов, ние тръгваме, един след друг и един до друг… заедно, познати и непознати, хванати за ръце. 

За това искам да говоря за тази снимка, за момента, в който „уж“ ни няма, но сме тук и сме заедно, за да се браним, за да се защитим и да запазим онова, което намираме за хубаво, за добро, онова, в което вярваме и желаем да съхраним. Аз продължавам да вярвам в това и вече знам.. не съм сама!

Дух, споделеност, момент на взаимност… инициативност, позиция, категоричност! Сила изпълва въздуха на кръстовището на булеварда…

Автор – текст: Блага Банова

Фотография: Блага Банова

 

 

Ето ни и нас

  • ул. "Цар Асен" 18
    София, България
  • ПК: 1000
  • Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.